„Обичам те, моя благословена Земя!

«Обичам твоите балкани, гори, сипеи,

скали и техните бистри и студени извори!

Обичам те от всичката си душа и сърце!»

„Денят на Земята” първоначално е обявен през 1970г. в САЩ и Канада, а като международен се чества от 1990г. Празникът в България се отбелязва от 1993г. Целта е да се обединят хората на планетата в защита на околната среда.

Денят на Земята, 22 април е най-големият нерелигиозен празник в света, отбелязван от над половин милиард хора всяка година. Международната мрежа за Деня на Земята координира действията на повече от 12000 партньори в 174 държави, насочени за опазване на планетата Земя и съхраняване на живота върху нея. Мрежата се стреми да създаде широка гражданска подкрепа за устойчиви и ефективни политики за развитие по целия свят.  

Изложбата ще бъде открита на 23 април 2010г. в 17.30ч. и ще остане достъпна за посещение до 17 май т.г.

Заповядайте!

Музеят е постоянен обект на интерес и внимание, както от страна на туристите, посещаващи град Белоградчик, така и на учащите се в региона. Чести посетители са студенти, дипломанти и научни работници, които намират тук фотодокументи, обобщени данни от теренни проучвания, както и богата специализирана литература.

Експозицията на музея е единствена по рода си в Северозападна България. Замисълът още при нейното създаване е наред с директното запознаване с представителите на флората и фауната на района да се акцентира и върху екологичните аспекти в природата. Към настоящият момент експозицията съдържа 520 експоната, а фонда разполага с още около 2500 (общо около 3000). От тях 39 са препарати на европейски и световно защитени видове животни, включени в Бернската конвенция, а 128 от експонатите (представители на фауната и флората) са със статут на застрашени от изчезване съгласно Закона за биологичното разнообразие. Всичко това прави сбирката изключително ценна.

В отдела на малка площ могат да бъдат видяни едни от най-атрактивните представители на живата и нежива природа, характерни за територията на Северозападна България от минали геологични времена до наши дни. Сред тях се намират образци от скали, препарирани видове животни (насекоми, земноводни, влечуги, птици и бозайници), яйца от птици, хербаризирани образци от растения. В експозиционните зали експонатите са подредени на екологичен принцип (според биотопа който те обитават), което позволява да се добие по-ясна представа за взаимоотношенията в природата. Специалистите от отдела са разработили увлекателни беседи, съобразени с възрастта и интересите на посетителите и представящи занимателни и любопитни страни от съществуването на живия свят. В експозицията са разположени и фототабла, които експонират прекрасни гледки от уникалната природна забележителност “Белоградчишки скали”.

Музеят съхранява в своя основен и научно-спомагателен фонд над 3000 природни образци и други материали, включващи: минерали, скали и полезни изкопаеми; палеонтологически материали (кости от праисторически животни като пещерна мечка и пещерна хиена); зоологически материали (препарирани животни, кожи, черепи); хербаризирани растителни видове; оригинални фотографски материали и фотографии, създавани от служителите на музея. През годините е събрана богата библиотека, съдържаща научнопопулярна и специализирана литература с над 600 заглавия.

Научно-изследователската дейност на отдел “Природа” акцентира върху редките и застрашени от изчезване видове от флората и фауната на Северозападна България, както и върху уникални местни ендемични видове.

Това архитектурно бижу на Белоградчик е скътало в себе си битът и народната култура, стремежът към красота и жажда на българина за свобода през епохата на българското Възраждане.

Експозицията ни запознава със социално–икономическото развитие на Белоградчик и района през 18-19век. Изложените експонати /дървеното рало, шиниците, диканите, валяците за вършитба/, както и двете графики на австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц ни дават представа за начина, по който е била обработвана земята и прибирано зърното. Отделено е внимание на животновъдсттвото като основен поминък за района, както и на отглеждането на лозя, памук и други култури.

 Акцентира се и на подема в развитието на занаятите: железарство, абаджийство, кондурджийство, грънчарство, терзийство, мутафчийство. Старите ковачи изработвали не само най-обикновени оръдия на труда /косери, сърпове, брадви/, но и такива с ефектна декорации – кончета, свещници, кантари. От грънчарските изделия със своята интересна форма и художествена украса впечатляват различните стомни, ръкатки, плоски, павурчета, паници, гърнета и други. Майсторите медникари ни предлагат разнообразни по форма и функции съдове – менчета, котли, ибрици, тепсии, сахани и др. Някои от тях се отличават с прецизната си изработка и специфична украса.

Най-сакралното място в Пановата къща – огнището – с неговите железни и глинени атрибути/саджак, верига, подница ожег, попче/ ни въздейства с притегателната сила на огъня и свещеността на българската трапеза.

В Белоградчик през 18-19 век са работели изкусни майстори златари. Те изработвали, както сребърни и позлатени култови предмети/кръстове, украси на икони, обкови на евангелия/, така и различни битови предмети и накити. Тъсенето на полихромия, умението им да комбинират разнородни матиали, използването на различни техники /коване, леене, филигран…/ говори за техните вкусове и естетически виждания. Красотата и сиянието на експонираните в зала „Златарство” женски накити от втората пол. на 18 век /елементи за невестински венец, обеци, гривни-кубелии, пафти, прочелници/ ни даряват с много блясък, очарование и звън. Прикачените на стената фрагменти от дърворезбования таван на джамията „Хаджи Хюсеин” ни пренасят в годината 1751 и ни припомнят за трагичната любов на нейния строител майстор Стойне.

Вниманието привлича и иконната сбирка на музея. Иконите „Богородица Одигитрия”, „Св. Георги”, Триптих „Богородица с Младенеца” са плод на творческия гений на майстори от Трявна и Дебърско.

В Пановата къща все още отекват и ударите на бърдото, което реди онази приказка от шарки, багри и дъхавост наречена българска черга и български национален костюм.

Експозицията предлага и богат веществен и документален материал, отразяващ борбите на нашия народ срещу османското господство през първата половина на 18век. Шест Белоградчишки села се вдигат през 1806-та година. Мирише на барут и през 1821, 1833г., по време на Манчовата буна 1836г. и Пуйовата размирица 1849г. Тревога всяват и четите на хайдут Велко, на Стоян Войвода на Вълчан Войвода и хайдутина Балчо.

Пановата къща пази и спомена за епопеята, наречена „1850-то лето”. Безценни реликви /тояга на въстанник, сабята на Петко Ковача/ от това славно и героично, напоено с дъх на свобода време, масив от документи и графики изясняват характера, значението и отзвука в тогавашния европейски свят на Въстанието от 1850г. в Северозападна България с център Белоградчик.  

Редуват се и важни моменти от събитията в Белоградчик по време на Руско-турската освободителна война – обсадата на Белоградчик от началото на януари 1878г., артирелийският обстрел на Белоградчишката крепост на 13 и 14 януари, преговорите между воюващите страни и тържественото посрещане на руските и румънски войски на 25 февруари 1878г.

 Експозиционният разказ завършва с фотоси и документи, отразяващи боевете при Белоградчик по време на Сръбско-българската война 1885г. 

Лапидариумът в двора на Пановата къща ни връща в епохата на Древния Рим и неговият духовен свят.

Пожелаваме Ви много здраве, щастие и успехи през новата година! Много прекрасни преживявания и верни приятели, с които да ги споделите!  Търпение и постоянство и вяра, че всеки нов ден ще е с нещо по-добър от предишния!

Изложбата, подредена в сградата на Младежкия дом ще остане достъпна за посещение до края на тази година.

Затова имаме удоволствие да ви представим новият вариант. По-различен, по-спретнат и надяваме се по-стриктно попълван. За да бъде удоволствието наистина пълно и взаимно.

Приятно четене!