„Белоградчишка крепост“

Белоградчишката крепост е внушителен архитектурно-строителен и исторически паметник на културата. Разположена е на 610м. над. вис. и върху площ от 10 200 кв.м. Тя заема стратегическо място между Старопланинските проходи – “Свети Никола” и “Кадъбоаз”. Възниква през І-ІІІ век след Христа като малка крепост-укритие. Строителят умело е използувал непристъпността на елипсовидната скална тераса “Първа плоча” и организирал съоръжение, изпълняващо отбранителни, наблюдателни, охранителни и съобщителни функции. При археологически проучвания са открити основи на зидове, фрагменти керамика, железни върхове на копия и стрели, монети от римските императори – Веспасиан, Траян, Септимий Север, Гордиан ІІІ, Деций Траян. Личат още легла на греди с четвъртито сечение на леки постройки и улеи, отвеждащи атмосферните води във водохранилище от 85 куб.м.
Стратегическото и значение е оценено и от видинския владетел Иван Срацимир/1356-1396/. По негово време тя е доукрепена и разширена. Изградени са две преградни стени /от югоизток и от северозапад/ и помощни съоръжения. Висящите дървени мостове и каменните стълбища предоставяли по-големи възможности за бързо маневриране. За първи път името на Крепостта е споменато от унгарски аналист, описващ похода на Людовиг І ви Анжуйски.
В 1396 година Белоградчишката крепост е превзета от османците и е частично разрушена. До началото на 19 век новите господари извършват само незначителни поправки и подобрения върху укреплението. Цялостно преустройство и разширение започва през 1805 година от френски инженери и е завършено през 1837 година от италиански фортификатори. Новоиздигнатите крепостни стени достигат височина 12 метра, 2,5 метра ширина в основата и са от добре обработени бели каменни блокове, споени с хоросан. Бойни пътеки осигуряват бързина и мобилност на защитниците. Оформени са три крепостни двора с три портала, здраво укрепени с масивни, обковани с железни ленти врати. Отбранителната способност на Крепостта е подсилена от три оръдейни амбразури и три оръдейни площадки. В непосредствена близост до тях са разположени подземия за съхраняване на храни и боеприпаси. Охраната на Крепостта е настанена в три караулни помещения, съоръжени с огнища и каменни миндерлъци. Крепостната улица, постлана с калдаръм и пресичаща изцяло първия двор има и стопанско значение. В близост до нея имало леки постройки за живеене, занаятчийски работилници, навеси за оръдията. Свободното пространство на втория двор е заето от хамбар “подобен на индийска колиба”, мелница за брашно и сол, конюшна. Нуждите за вода се задоволявали от кладенец, разположен в южната част на средния двор и две щерни изсечени в скалата, които събирали атмосферни води.
За подсилване западния сектор на фортификационното съоръжение през 1862г. е издигнато т. нар. „Сюлейманово укрепление”.
Историята на Белоградчишката крепост е свързана с подвига на известния хайдут Велко, овладял я за кратко в 1809г.,
По време на Руско-Турската война /1877-1878г./ е обсадена от руски и румънски войски. На 25 февруари 1878г. по силата на сключено примирие е предадена на съюзническите сили. Съдбата и определя важна роля и по време Сръбско-Българската война -1885г., когато под стените и са разбити сръбски сили, проникнали през Старопланинските проходи.
Белоградчишката крепост следва онаследени и придобити строителни традиции. Тя впечатляна не само със своята монументалност , но и с чувството за пропорция и естетическите виждания на строителя. Крепостните стени плавно следват очертанията на терена. Тяхната монотонност е разчупена от корнизи, входове, оръдейни амбразури, осмоъгълни оръдейни площадки. Порталите са със силно издадени пиластри, завършващи с пирамидални кулички и украсени с каменна пластика. Релефната украса включва декоративни ниши, соларни знаци, палмети, мраморни плочи с текстове от Корана, стилизирани образи на животни и растения. Бял и червен камък е използван в арките над входовете. Двете лъвски глави-апотропеи, подсилват мощта на главния портал.
Реставрирана и ефектно осветена през нощта Белоградчишката крепост заслужава да бъде видяна.

Реклами

~ от belgradin в май 30, 2012.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

 
%d блогъра харесват това: